Мария - следродилна депресия

Мария е жена на 29-годишна възраст.

Ето нейната история и проблеми:
Мария ражда първото си дете преди 7 месеца. Макар да е била развълнувана от това, че ще стане майка, сега я обзема чувство на неадекватност и тъга. Често плаче неконтролируемо, когато е сама, и се притеснява, че не се свързва правилно с бебето си. Мария изпитва постоянна умора, въпреки че спи винаги, когато бебето спи, загубила е апетит и се чувства откъсната от съпруга си. Тя има натрапчиви мисли, че се е провалила като майка, и понякога се чуди дали семейството ѝ няма да е по-добре без нея. Мария не желае да сподели тези чувства с другите, тъй като се чувства засрамена и виновна, че не е изпитала очакваната от нея майчинска радост.

# Сесия 1: Оценка и психо-образование

Терапевт: Здравейте, Мария. Добре дошли на нашата първа сесия. Казвам се [име] и съм терапевт, специализиран в когнитивно-поведенческата терапия. Преди да започнем, искам да кажа, че това е безопасно пространство, където можете да споделите всичко, което ви тревожи, без страх от осъждане. Бих искала първо да разбера малко повече за вас и какво ви води тук днес.

Мария: Здравейте... не съм сигурна откъде да започна. Преди 7 месеца родих дъщеря ми и... просто не се чувствам както очаквах. Всички казват, че майчинството е толкова вълшебно, но аз... [гласът ѝ трепери] Чувствам се ужасно.

Терапевт: Благодаря ви за споделянето, Мария. Отнема голяма смелост да направите тази първа стъпка. Бихте ли ми разказали малко повече за това как се чувствате в ежедневието си от раждането на вашата дъщеря?

Мария: Постоянно съм изтощена, въпреки че се опитвам да спя винаги когато тя спи. Плача много, когато съм сама. Понякога гледам бебето и... [пауза] не чувствам тази силна връзка, за която всички говорят. Чувствам се като провал. Какъв вид майка не се привързва към собственото си дете?

Терапевт: Чувам болката в думите ви, Мария. Важно е да знаете, че това, което преживявате, не е необичайно. Около 10-15% от жените изпитват следродилна депресия след раждането. Това не ви прави лоша майка – това е състояние, което може да бъде лекувано. Можете ли да ми кажете малко повече за вашето ежедневие? Как преминават дните ви?

Мария: Опитвам се да се грижа за нея... храня я, преобличам я, но всичко е като на автопилот. Нямам енергия за нищо друго. Съпругът ми помага, когато може, но работи много. Преди бях толкова организирана, а сега едва успявам да се изкъпя. Не се храня добре... често пропускам хранения. И имам тези... ужасни мисли.

Терапевт: Какви мисли имате предвид, Мария? Ако се чувствате комфортно да споделите.

Мария: [тихо плаче] Понякога си мисля, че моето семейство би било по-добре без мен. Че съм тежест. Че дъщеря ми заслужава по-добра майка. Не съм споделяла това с никого... срамувам се. Всички очакват да съм щастлива.

Терапевт: Благодаря ви за вашата откритост, Мария. Тези мисли могат да бъдат изключително болезнени и плашещи. Първо искам да ви попитам – имали ли сте конкретни планове да нараните себе си?

Мария: Не... не мисля, че бих направила нещо. Просто понякога тези мисли идват и ме плашат. Обичам дъщеря си, наистина я обичам. Просто не разбирам защо се чувствам така.

Терапевт: Радвам се, че говорим за това, Мария. Важно е да знаете, че тези мисли са симптом на депресията, не са отражение на това каква майка сте. В КПТ вярваме, че нашите мисли влияят силно върху чувствата и поведението ни. Бих искала да ви обясня един модел, който наричаме "мисли-чувства-поведение".

Мария: Да, бих искала да разбера какво ми се случва.

Терапевт: Представете си, че преживяванията ни се случват в три взаимосвързани области: мисли, емоции и поведение. Например, когато вашето бебе плаче, вие може да си помислите "Не знам какво правя, ужасна майка съм" – това е мисълта. Тази мисъл поражда чувства на тъга, вина или тревожност – това са емоциите. И в резултат може да се отдръпнете или да плачете – това е поведението. Този цикъл може да се самоподдържа.

Мария: Да... това наистина се случва. Постоянно си мисля, че не се справям достатъчно добре.

Терапевт: Целта на нашата работа е да разпознаем тези автоматични негативни мисли и да ги преоценим по-обективно. Те често са изкривени и не отразяват реалността точно. Например, мисълта "аз съм ужасна майка" е генерализация, която пренебрегва всички грижи, които полагате за вашето бебе.

Мария: Но как мога да променя как се чувствам? Опитвам се, но емоциите са толкова силни.

Терапевт: Това е много добър въпрос. В КПТ вярваме, че като променим начина, по който мислим и действаме, можем да променим и как се чувстваме. Първата стъпка е да разпознаем тези мисли. За следващата седмица бих искала да ви предложа едно домашно задание – воденето на дневник на мислите.

Мария: Дневник?

Терапевт: Да, всеки път, когато забележите, че се чувствате особено зле – тъжна, тревожна или разстроена – запишете ситуацията, мислите, които преминават през ума ви, и емоциите, които изпитвате. Ето, подготвила съм един шаблон, който можете да използвате. [показва шаблон]

В първата колона записвате ситуацията, например "Бебето плаче и не мога да го успокоя". Във втората – мислите си: "Аз съм некомпетентна майка". В третата – емоциите и тяхната интензивност от 0 до 10, например "Тъга - 8, Тревожност - 9".

Мария: Мисля, че мога да направя това. Но... наистина ли ще помогне?

Терапевт: Това е първата стъпка в процеса на промяна. Осъзнаването на тези модели е изключително важно. Не можем да променим нещо, което не разпознаваме. Следващата седмица ще използваме тези записи, за да изградим по-ясна картина на проблемите и да определим конкретни цели за нашата работа.

Също така, искам да знаете, че следродилната депресия е лечимо състояние. Много жени преминават през това и с подходяща подкрепа се възстановяват напълно. Имате ли въпроси към мен?

Мария: Съпругът ми не разбира напълно. Мисли, че трябва просто да се стегна. Не знам как да му обясня.

Терапевт: Това е често срещано предизвикателство. Бихте ли искали на някоя от следващите сесии да поговорим за стратегии как да комуникирате с вашия съпруг за това, което преживявате? Също така, с ваше разрешение, мога да ви дам някои материали, които обясняват следродилната депресия по достъпен начин, които бихте могли да споделите с него.

Мария: Да, това би било полезно. Благодаря ви.

Терапевт: Чудесно. Преди да приключим за днес, има ли нещо друго, което искате да споделите или да попитате?

Мария: Не съм сигурна... просто се надявам, че това ще помогне. Чувствам се толкова изгубена.

Терапевт: Разбирам това чувство, Мария, и вашата надежда е важен първи стъпка. Отнема време и усилия, но много хора откриват, че КПТ им помага да преодолеят депресията. Важното е, че вече не сте сами в това пътуване. За следващата ни среща, моля опитайте се да водите дневника, който обсъдихме, и ще го прегледаме заедно. Как ви звучи това?

Мария: Добре, ще опитам. Благодаря ви за днес.

Терапевт: Благодаря ви, Мария, за вашата откритост и смелост. Ще се видим следващата седмица.

# Сесия 2: Формулиране на проблеми и поставяне на цели

Терапевт: Здравейте, Мария. Добре дошла отново. Как се чувствахте през изминалата седмица след първата ни среща?

Мария: Здравейте. Имаше и добри, и лоши дни. Опитах се да водя дневника, както говорихме, но понякога беше трудно да се спра и да запиша нещата, особено когато се чувствах много зле.

Терапевт: Напълно разбирам това. Започването на нова практика като воденето на дневник може да бъде предизвикателство, особено когато се чувствате емоционално натоварена. Успяхте ли да запишете някои ситуации и мисли?

Мария: Да, записах няколко... [изважда дневника си] Не знам дали съм го направила правилно.

Терапевт: Няма правилно или грешно в този процес, Мария. Важното е, че сте направили усилие. Нека погледнем какво сте записали и да работим с това.

Мария: [чете от дневника] Във вторник сутринта дъщеря ми плачеше непрекъснато почти час. Опитах всичко - хранене, преповиване, люлеене, но нищо не помагаше. Записах мисълта: "Не мога да се справя дори с основните нужди на бебето си. Провалям се като майка." Чувствата бяха вина, тревожност и безпомощност - всичките около 9 по скалата.

Терапевт: Благодаря, че споделяте това, Мария. Виждам, че сте успели да уловите много ясно връзката между ситуацията, мислите и чувствата си. Има ли други записи, които бихте искали да споделите?

Мария: Имаше един момент в четвъртък... Бяхме на кафе с други майки от предродилния курс. Те говореха колко са щастливи с бебетата си, показваха снимки и се смееха. Аз седях там и си мислех: "Всички останали са щастливи и се справят чудесно. Само аз се чувствам така. Нещо не е наред с мен." Чувствах се изолирана и засрамена - около 8.

Терапевт: Това са много ценни наблюдения, Мария. Забелязвам два повтарящи се модела в мислите ви. Първият е свързан с чувството, че не се справяте адекватно като майка, а вторият - със сравнението с други майки и усещането, че само вие преживявате тези трудности. Тези модели на мислене са много характерни за депресията и особено за следродилната депресия. Забелязвате ли и вие тези модели?

Мария: Да, наистина. Постоянно се чувствам некомпетентна и различна от другите майки. Сякаш всички други са получили някакво тайно ръководство за майчинството, а аз съм пропуснала тази част.

Терапевт: Това е много точно описание. Знаете ли, изследванията показват, че много майки изпитват подобни чувства, но рядко говорят открито за тях. Има едно понятие, което наричаме "идеализирано родителство" - представата, че родителството трябва да бъде изпълнено само с радост и удовлетворение. Реалността обаче е много по-сложна и включва предизвикателства, несигурност и широк спектър от емоции - както положителни, така и отрицателни.

Мария: Значи... не съм единствената, която се чувства така?

Терапевт: Далеч не сте единствената, Мария. Много майки преживяват подобни чувства, особено в първите месеци. Разликата е, че при следродилната депресия тези чувства са по-интензивни и продължителни.

Сега, нека да формулираме няколко конкретни проблема, върху които да работим, и да си поставим ясни цели. Въз основа на това, което споделихте досега, виждам няколко ключови области: справянето с негативните мисли за себе си като майка; чувството на изолация и сравнението с други майки; и физическите аспекти на вашето благосъстояние, като умората и липсата на апетит. Съгласна ли сте с това?

Мария: Да, мисля, че това обхваща основните ми проблеми. Особено тези негативни мисли... те са непрекъснати и толкова изтощаващи.

Терапевт: Разбирам. Нека тогава да формулираме няколко конкретни цели, към които да се стремим през следващите сесии:

1. Да идентифицираме и преоценим негативните автоматични мисли, особено свързаните с вашата представа за себе си като майка.

2. Да развием стратегии за намаляване на сравнението с други майки и за справяне с чувството на изолация.

3. Да създадем план за подобряване на физическото ви благосъстояние, включително сън, хранене и време за почивка.

Как ви звучат тези цели? Има ли нещо, което бихте искали да добавите или промените?

Мария: Тези цели звучат добре... Но бих добавила още нещо за връзката със съпруга ми. Чувствам се много откъсната от него напоследък и не знам как да му обясня през какво преминавам.

Терапевт: Това е отлично допълнение, Мария. Нека добавим четвърта цел:

4. Да подобрим комуникацията със съпруга ви относно вашите преживявания и да укрепим връзката ви.

Съгласна ли сте с тези цели?

Мария: Да, мисля, че това обхваща всичко, което ме тревожи най-много в момента.

Терапевт: Чудесно. Сега, за да можем да измерим прогреса ни, бих искала да определим как бихме могли да оценим успеха за всяка от тези цели. Например, за първата цел, свързана с негативните мисли, успехът може да означава намаляване на честотата и интензивността на тези мисли, както и развиването на умение за тяхното разпознаване и преоценка. Как бихте определили успеха за останалите цели?

Мария: Ами, за втората цел, може би успех би било, ако мога да бъда с други майки, без да се чувствам толкова различна или да се сравнявам постоянно. За третата, ако успея да подобря съня си и да се храня по-редовно. А за четвъртата - ако мога открито да говоря със съпруга си за чувствата си, без да се страхувам, че ще ме осъди или няма да ме разбере.

Терапевт: Това са много добри измерители за успех, Мария. Те са конкретни и реалистични.

За нашата работа през следващите седмици, бих искала да продължим с воденето на дневника, но с малка модификация. Освен ситуацията, мислите и чувствата, нека добавим още една колона, в която ще записвате алтернативен, по-балансиран отговор на негативната мисъл. Например, ако мисълта е "Аз съм лоша майка", алтернативният отговор може да бъде "Аз съм нова майка, която се учи. Нормално е да правя грешки и да не знам всичко."

Мария: Това звучи трудно. Понякога негативните мисли са толкова силни, че не мога да видя алтернатива.

Терапевт: Напълно разбирам това чувство. В началото може да бъде предизвикателство. Точно затова ще работим заедно върху това - да развиете умението да идентифицирате и оспорвате тези мисли. Нека опитаме сега с един от примерите от вашия дневник.

Когато бебето плачеше непрекъснато и вие си помислихте: "Не мога да се справя дори с основните нужди на бебето си. Провалям се като майка." - какъв по-балансиран начин на мислене бихте могли да предложите?

Мария: [замисля се] Може би... "Понякога бебетата плачат дори когато всичките им нужди са задоволени. Това не означава, че съм лоша майка, а че и бебетата имат трудни моменти."

Терапевт: Това е отличен пример за по-балансирана мисъл, Мария! Точно такъв тип преоценка ще ви помогне да намалите интензивността на негативните емоции. Можете ли да опитате същото с втория пример - за срещата с другите майки?

Мария: [замисля се отново] Вместо "Всички останали са щастливи и се справят чудесно" може би... "Не знам наистина как се чувстват другите майки в частните си моменти. Възможно е и те да имат трудности, но да не ги показват публично."

Терапевт: Великолепно, Мария! Това е точно идеята. С практика, ще ставате все по-добра в разпознаването и преоценката на тези автоматични негативни мисли.

Нека за домашно задание тази седмица използвате разширения формат на дневника, включвайки тази колона за алтернативни, по-балансирани мисли. Също така, бих искала да включите и колона, в която да оценявате интензивността на емоциите си след преоценката на мисълта - това ще ни помогне да видим дали има промяна.

Мария: Добре, ще опитам. Понякога ми е трудно да запиша всички тези неща с бебето наоколо...

Терапевт: Разбирам това предизвикателство. Не е нужно да записвате всяка ситуация - дори 2-3 записа на ден или когато забележите особено силни негативни емоции ще бъдат много полезни. Можете също да използвате бележки в телефона си, ако това е по-удобно от носенето на хартиен дневник.

Мария: Това звучи по-реалистично. Ще пробвам с телефона.

Терапевт: Чудесно. Преди да приключим днешната сесия, бих искала да ви попитам дали сте споделили нещо от това, което обсъждаме тук, със съпруга си?

Мария: Споменах му, че съм започнала терапия... Той беше... подкрепящ, но не съм сигурна, че напълно разбира какво преживявам.

Терапевт: Благодаря, че споделяте това. В някоя от следващите ни сесии можем да поговорим за конкретни стратегии за комуникация със съпруга ви. Междувременно, дадох ви в края на предишната сесия материали за следродилната депресия. Успяхте ли да ги прегледате или да ги споделите с него?

Мария: Прочетох ги и ми помогнаха да разбера, че не съм сама. Оставих брошурата на масата, но не съм сигурна дали той я е прочел...

Терапевт: Разбирам. Понякога може да е полезно да поканите партньора си на една от нашите сесии, ако се чувствате комфортно с това. Или бихме могли да обсъдим конкретни начини, по които да започнете разговора за вашите преживявания. Как ви звучи това?

Мария: Може би първо бих искала да опитам сама да поговоря с него, използвайки някои от нещата, които научавам тук. Ако това не проработи, бих обмислила да го поканя на сесия.

Терапевт: Това е напълно разбираемо и звучи като добър план, Мария. Уважавам вашето решение и подхода ви. Нека тогава да обобщим какво постигнахме днес и какво ще правим до следващата ни среща:

1. Разгледахме вашия дневник и идентифицирахме основни модели на негативно мислене.

2. Формулирахме четири конкретни цели, върху които ще работим през следващите сесии.

3. Практикувахме преоценка на негативни автоматични мисли с по-балансирани алтернативи.

4. За домашно задание ще продължите да водите дневник, включвайки колона за алтернативни мисли и оценка на емоциите след преоценката.

Има ли нещо, което бихте искали да добавите или да попитате преди да приключим?

Мария: Всъщност да... Има дни, когато се чувствам малко по-добре, но после изведнъж настроението ми пада отново и се чувствам още по-зле. Това нормално ли е?

Терапевт: Абсолютно нормално е, Мария. Възстановяването от депресия рядко е линеен процес. По-скоро наподобява вълни - има подеми и спадове. Важното е да забележите, че с течение на времето, като цяло добрите периоди стават по-дълги и по-чести, а лошите - по-кратки и по-редки. Това, че имате моменти, в които се чувствате по-добре, е много положителен знак. То показва, че имате капацитета да изпитвате положителни емоции, въпреки настоящите трудности.

Мария: Това е успокояващо да го чуя. Понякога си мисля, че полудявам с тези резки промени в настроението.

Терапевт: Съвсем не полудявате, Мария. Това, което описвате, е много често срещано при следродилната депресия. Хормоналните промени, недостигът на сън и огромната адаптация към новата роля на майка - всичко това може да доведе до емоционални колебания. С времето и с работата, която вършим тук, тези колебания ще започнат да се стабилизират.

Мария: Благодаря ви. Чувствам се малко по-спокойна сега.

Терапевт: Радвам се да го чуя. Нека се видим отново следващата седмица по същото време. Междувременно, не се колебайте да прилагате техниките, които обсъдихме днес, и да записвате наблюденията си. И помнете - всяка малка стъпка, която правите, е важна.

Мария: Благодаря ви много. До следващата седмица.

Терапевт: До следващата седмица, Мария. Пожелавам ви спокойни дни.

----------------------------

очаквайте продължение...